- куклымо
- 1. прич. от куклаш.2. в знач. сущ. корчевка, раскорчевка, корчевание. Тиде пасушко, очыни, куклымо деч вара иканат ӱяҥдышым лукмо огыл. «Ончыко». На это поле, вероятно, ни разу не вывозилось удобрение после корчевания. См. куклымаш.
Марийско-русский язык (Марла-рушла мутер). 2009.